За кого? да гласувам
президентски избори 2026 · резултати
За кого? › Въпроси и отговори

Президентските избори 2026 и новият президент: въпроси и отговори

Илияна Йотова и Кирил Вълчев са избрани за президент и вицепрезидент на 1 ноември 2026 г. с 57,566% от гласовете (окончателни резултати на ЦИК). По-долу: резултатите, кога встъпва новият президент, какво обещаха избраните, как се печели балотаж, какво може и какво не може президентът по Конституция и как работи сравнението на кандидат-президентските двойки.

Изборите

Илияна Йотова и Кирил Вълчев са избрани за президент и вицепрезидент на 1 ноември 2026 г. с 1 093 852 гласа (57,566%) срещу 750 251 (39,483%) за Андрей Гюров и Георги Кандев; „Не подкрепям никого“ – 56 080 (2,951%). Резултатите са окончателни – Решение № 441-ПВР на ЦИК от 3 ноември 2026 г.; избирателна активност 28,67%. Двата тура са в резултатите.

Кирил Вълчев – кандидатът за вицепрезидент в двойката на Илияна Йотова, която е избрана на балотажа на 1 ноември 2026 г. Президентът и вицепрезидентът се избират заедно, в една листа (чл. 94 от Конституцията). Биографичните факти и позициите на двамата, всяко с източник, са в картата на двойката.

В кампанията Йотова и Вълчев дадоха 24 обещания сред 207 позиции с източник: 6 в преките правомощия на президента, 14 с косвено влияние и 4 извън правомощията му. „Речено-сторено?“ ще ги сверява с указите, ветата, назначенията и обръщенията на президента от встъпването на 22 януари 2027 г. – всяко с дата и официален източник.

Първият тур на изборите за президент и вицепрезидент беше на 25 октомври 2026 г., а балотажът (вторият тур) – в неделя, 1 ноември 2026 г., от 7:00 до 20:00 ч. Изборите са насрочени от 52-рото Народно събрание на 31 юли 2026 г. (138 гласа „за“, 0 „против“, 7 „въздържали се“) и решението е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 70 от 4 август 2026 г. Хронограмата е приета с Решение № 30-ПВР на ЦИК от 13 август 2026 г. Официална информация: Централна избирателна комисия (cik.bg).

На балотажа бяха двете двойки с най-много гласове на първия тур по данни на ЦИК: Илияна Йотова – Кирил Вълчев (34,760%) и Андрей Гюров – Георги Кандев (31,953%) – Решение № 417-ПВР на ЦИК от 27 октомври 2026 г. Другите 25 двойки отпаднаха. В „За кого?“ двете двойки са отпред, с биографиите и позициите им по 7 теми; всяка позиция е с източник и с етикет дали е в правомощията на президента.

Балотажът е втори тур на изборите. Има балотаж, когато никоя двойка не е избрана на първи тур: за това са нужни повече от половината действителни гласове и избирателна активност над 50% (чл. 93, ал. 3 от Конституцията). Тогава в 7-дневен срок се провежда нов избор само между двете двойки с най-много гласове. На балотажа печели двойката, която получи повече гласове, без изискване за избирателна активност (чл. 93, ал. 4). През 2026 г. балотажът беше на 1 ноември. Резултатите от двата тура показваме поотделно, по данни на ЦИК.

Не раздаваме оценки на хората, а проверяваме думите им: всяко фактическо твърдение от дебата по БНТ1 на 29 октомври 2026 г. е сверено с официален източник – ЦИК, Народното събрание, „Държавен вестник“, Министерския съвет, НСИ, БНБ, институциите на ЕС. Присъдата е за документа спрямо твърдението – потвърдено, отчасти вярно, опровергано, недоказано (документът не решава) или непроверимо (официален документ, който да потвърди или опровергае казаното, няма, или решаващото е оценка) – с откъс от документа и минута от записа; чужди думи сверяваме и със самия запис на изказването. Обещанията не се проверяват тук – те са в картите на двойките. Виж „Кой? излъга на дебата“.

Според чл. 93, ал. 2 от Конституцията за президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство и е живял последните пет години в страната. Същите изисквания важат и за вицепрезидента. Мандатът е пет години, а едно и също лице може да бъде избирано най-много за два мандата (чл. 95).

Кандидат-президентска двойка може да бъде издигната от партия, от коалиция или от инициативен комитет на избиратели. Инициативният комитет се учредява от най-малко 21 избиратели и трябва да събере поне 2 500 подписа на избиратели в подкрепа на двойката (чл. 320 от Изборния кодекс); партиите и коалициите също представят списък с поне 2 500 избиратели, които подкрепят регистрацията им (чл. 133 ИК). Партиите и коалициите се регистрират в ЦИК от 2 до 9 септември 2026 г., инициативните комитети от 7 до 14 септември, а самите кандидат-президентски двойки до 17:00 ч. на 22 септември 2026 г. (чл. 318, ал. 2 ИК). На 23 септември се тегли жребий за номерата в бюлетината, а на 24 септември ЦИК обявява окончателния списък. ЦИК регистрира 28 кандидатски листи, но на 23 септември 2026 г. заличи една от тях (Явор Генов – Максим Велков, Решение № 267-ПВР: под 2 500 валидни подписа). В бюлетината са 27 двойки: 20 издигнати от инициативни комитети и 7 от партии. В картата на всяка двойка показваме кой я издига, кой я подкрепя и какъв е статусът ѝ в ЦИК.

В горната част на всяка карта пише кой издига двойката: партия, коалиция или инициативен комитет, с официалното наименование, под което субектът е регистриран в ЦИК, и с представляващия го (за инициативните комитети това е лицето, което представлява комитета пред ЦИК). До тях е номерът и датата на решението на ЦИК, с което комитетът, партията или коалицията са регистрирани за тези избори; то е връзка към самото решение на cik.bg (адресите са от вида cik.bg/bg/decisions/номер/дата). Ако комитетът или партията има сайт, показваме и него. Партиите и коалициите, които подкрепят двойката, без да я издигат, са изброени отделно като „подкрепа“. Всички показани двойки са регистрирани от ЦИК; след вота отбелязваме кои са на балотаж и кои са избрани. Двойките, които са се оттеглили или на които ЦИК е отказала регистрация, не участват в изборите и не се показват. Така можеш да провериш регистрацията сам: отвори връзката към решението или потърси субекта в регистъра на решенията на ЦИК и в списъка на кандидатите на cik.bg/bg/pvr2026.

Президентът и вицепрезидентът се избират заедно, в една листа (чл. 94 от Конституцията). В бюлетината няма отделен избор за вицепрезидент: с един глас подкрепяш двамата. Ако президентът напусне поста предсрочно, вицепрезидентът заема длъжността до края на мандата. Точно това се случи през януари 2026 г., когато Румен Радев подаде оставка, за да стане министър-председател, и Илияна Йотова стана президент на 23 януари 2026 г. Затова в „За кого?“ двамата кандидати в двойката са показани с еднакво място в картата.

Двойката е избрана на първи тур, ако получи повече от половината действителни гласове и в гласуването са участвали повече от половината избиратели (чл. 93, ал. 3 от Конституцията). Двете условия трябва да са изпълнени едновременно: и мнозинство, и избирателна активност над 50%.

Кампанията за балотажа започна с решението на ЦИК за двете двойки и приключи в 24:00 ч. на 30 октомври 2026 г. 31 октомври беше ден за размисъл: в него е забранена предизборната агитация (чл. 182, ал. 4 ИК) и не могат да се публикуват резултати от социологически проучвания (чл. 205, ал. 5 ИК). Кампанията за първия тур беше от 25 септември до 24:00 ч. на 23 октомври 2026 г. (чл. 175 от Изборния кодекс), а 24 октомври беше ден за размисъл.

Избраните президент и вицепрезидент полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 2027 г. и встъпват в длъжност на 22 януари 2027 г., когато изтича мандатът на настоящия президент (чл. 345 ИК). Мандатът е пет години. Дотогава държавен глава остава Илияна Йотова – президент от 23 януари 2026 г., след оставката на Румен Радев. Окончателните резултати от балотажа ЦИК обявява с решение до 4 ноември 2026 г. (чл. 344 ИК).

Президентът

Правомощията на президента са изброени в Конституцията. Той представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори и назначава посланиците (чл. 98, т. 3 и 6). Той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председателства Консултативния съвет за национална сигурност (чл. 100). Може да върне приет закон в Народното събрание за ново обсъждане, т.нар. отлагателно вето: законът се връща за повторно обсъждане и гласуване (чл. 101). Назначава част от съдиите в Конституционния съд и участва в назначенията в съдебната власт (чл. 98, т. 6 и 7; чл. 147). Насрочва избори и референдуми по решение на Народното събрание (чл. 98, т. 1), връчва проучвателните мандати за съставяне на правителство (чл. 99), отправя обръщения към народа и парламента (чл. 98, т. 2), помилва, дава гражданство и убежище и награждава с ордени (чл. 98, т. 8 до 11).

Президентът не може сам да променя данъци, пенсии, заплати или бюджета, не приема закони и не строи пътища, болници и училища. Тези решения са на Народното събрание и на Министерския съвет. Президентът може да влияе върху тях косвено: чрез вето, чрез обръщения, чрез КСНС или чрез публичния си авторитет, но не и пряко. Затова, когато кандидат обещава например по-високи пенсии, в картата му ще видиш етикета „Извън правомощията“ и ще знаеш, че това обещание зависи от други институции.

Всяка позиция в картата на кандидат-президентската двойка носи етикет дали е в правомощията на президента. „Пряко правомощие“ означава, че президентът може да го направи сам по Конституция: да наложи вето, да назначи посланик, да свика КСНС, да върне закон. „Косвено влияние“ означава, че президентът може да повлияе, но решението е на друга институция: например да инициира обществен дебат за референдум, да настоява пред правителството по външнополитически въпрос или да използва ветото като лост за промяна на закон. „Извън правомощията“ означава, че обещанието е изцяло в компетентността на парламента, правителството или съда: данъци, пенсии, заплати, бюджет, инфраструктура. Етикетът не е оценка дали обещанието е добро, а само дали постът позволява то да бъде изпълнено.

Етикета поставя моделът Jev на TypeSafe по тези определения и по правилата по-долу, когато увереността му е поне 80%. Под този праг остава етикетът, който AI асистентът е поставил по същите правила при добавянето на позицията. Автоматичната проверка на данните не пропуска етикет, който се разминава с уверената преценка на Jev.

  1. Инициатива за промяна в Конституцията е косвено влияние: президентът само предлага, решава Народното събрание. Това важи и за правомощията и мандата на самия президент.
  2. Референдум, който президентът само предлага или за който настоява, е косвено влияние.
  3. Участието във война и използването на въоръжените сили извън страната се решават от Народното събрание, затова обещанията за тях са косвено влияние.
  4. Икономиката и социалната политика (цени, данъци, пенсии, заплати, енергетика, инвестиции, еврото, здравеопазване, образование, инфраструктура) са извън правомощията, освен ако кандидатът назовава конкретен инструмент на президента: вето на конкретен закон, свикване на КСНС, обръщение, промяна в Конституцията или преговори с чужд държавен глава.
  5. Външната политика е косвено влияние: президентът представлява държавата, но политиката се води от правителството и Народното събрание.
  6. Вето, назначение, помилване, свикване на КСНС и обръщение към народа или парламента са пряко правомощие.
  7. Мнение без конкретно действие получава етикета на областта, за която се отнася.

За инструмента

„За кого?“ е безплатен инструмент за сравнение на кандидат-президентските двойки на изборите на 25 октомври 2026 г. За всяка двойка показваме кой я издига и подкрепя (с решението на ЦИК за регистрация), статуса ѝ в ЦИК, номера в бюлетината, кратки биографии, статуса на програмата ѝ, технологичните решения в кампанията ѝ и позициите ѝ по 7 теми: външна политика, ЕС и НАТО; отбрана и сигурност; вето и законодателство; назначения и съдебна власт; правителство и парламент; референдуми и пряка демокрация; икономика и социална политика. Всяка позиция и всеки факт са с връзка към публичен източник, а всяка позиция – и с етикет дали е в правомощията на президента. При двете двойки на балотажа отбелязваме и кои позиции са обещания. Инструментът не препоръчва за кого да гласуваш.

От сайтовете на кампаниите и от програмите им, когато има такива, от решенията на ЦИК и от публични изявления и интервюта в медии. Всяка позиция е придружена от връзка към оригиналния източник: иконата означава програма или сайт на кампанията, а означава медийна публикация. Използваме само публикации на български език и не използваме материали от blitz.bg, bnews.bg и offnews.bg. Биографиите и снимките също са с посочен източник и лиценз. Повече на страницата Как работи.

Кандидатите за президент по правило не издават предизборни програми – за разлика от партиите на парламентарни избори това не е практика в България, а и президентът няма законодателна власт, с която да изпълни програма. Към 23 септември 2026 г. нито една двойка няма публикуван цялостен документ с ангажименти; позициите им идват от устни заявки, интервюта и страници с приоритети, отразени в медиите. Затова не отбелязваме „липса на програма“ на всяка карта: показваме етикет само когато наистина има публикуван документ – „Програма“ (цялостен документ) или „Приоритети“ (страница със списък с приоритети). Сайт, виртуален асистент или чатбот не е програма.

Под издигащия субект в картата има ред „За кампанията:“. Първият чип е сайтът на кампанията, ако има такъв, а след него са технологичните решения, които кампанията използва: виртуален (AI) асистент, чатбот, мобилно приложение, бот или канал в Telegram или Viber, интерактивни инструменти (калкулатори, тестове, карти), видео поредици, бюлетин и платформа за дарения. Всеки чип е връзка към самия инструмент и има източник, от който сме проверили, че той е официален за кампанията. Отбелязваме само това, което сме проверили, затова липсата на чип не означава, че кампанията няма такъв инструмент. Чиповете не са оценка на кампанията и не са препоръка: показват само с какви средства двойката общува с избирателите, за да можеш да ги провериш сам.

Използваме само портретни снимки с ясен лиценз за повторно използване и ги търсим в този ред: Уикимедия Общомедия (Wikimedia Commons) с посочен автор и лиценз; официални институционални страници (Народното събрание, президентството, Министерския съвет, общини, университети); сайта на кампанията или на партията. Снимки от медии не използваме. Всички портрети се кадрират еднакво, автоматично по засеченото лице, така че лицето да заема еднаква част от кадъра при всички кандидати. В ъгъла на всяка снимка има иконка „i“: при посочване или докосване показва „Снимка: автор, лиценз“ с връзка към източника. Ако за кандидат няма снимка с ясен лиценз, показваме силует по подразбиране (мъжки или женски) в цвета на двойката – не използваме чужда или медийна снимка.

След балотажа отпред са двете двойки на балотажа – първо избраните, а след тях – отпадналите 25 двойки с процента си от първия тур. В групата на отпадналите картите са по номера в бюлетината, определен с жребий от ЦИК на 23 септември 2026 г. Преди жребия ги подреждахме по азбучен ред на фамилията на кандидата за президент.

Резултатите са по данни на Централната избирателна комисия и се показват по турове: първи тур на 25 октомври и втори тур (балотаж) на 1 ноември 2026 г. Въвеждаме ги ръчно от официалните публикации на ЦИК и ги маркираме като окончателни едва след решението на ЦИК за обявяване на резултата. До тогава показваме предварителни данни с посочен източник и час на обновяване.

Да. „За кого?“ не подкрепя и не е свързан с нито един кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет. Всички двойки се представят при еднакви условия, с еднаква структура на картата и еднакви правила за източниците. Проектът е на Bulcode, българска софтуерна компания.

Версията на „За кого?“ за парламентарните избори на 19 април 2026 г. е запазена като архив на адрес zakogo.com/parliament/19-apr-2026/. Там са програмите на всичките 20 партии и коалиции по 10 теми, окончателните резултати (Прогресивна България 131 мандата, ГЕРБ-СДС 39, ПП-ДБ 37, ДПС – Ново начало 21, Възраждане 12) и старите страници „Въпроси и отговори“ и „Как работи“. Архивът е замразен и не се променя.

Пиши ни на [email protected] или виж страницата Контакти. Полезно е да посочиш кандидата, темата и източника, който според теб е по-точен. Всеки сигнал се проверява срещу първичния източник; явни фактологични грешки коригираме в рамките на 24 часа, а промяната остава видима в историята на данните.

Речено-сторено?

Партиите са навсякъде в реда на парламента – като на таблото за гласуване в залата: Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ДПС, Демократична България, Продължаваме промяната, Възраждане. Не ги подреждаме по брой обещания, законопроекти или места и не правим класации: броят обещания зависи от дължината на програмата, а броят законопроекти – от големината на групата, затова до тях винаги стоят обемът на програмата и броят на депутатите. Числата на всяка партия са в еднакви плочки и таблици; лента има само вътре в една партия. Повече в Как работи.

Защото „изпълнено“ изисква някой да прецени кое е достатъчно, а в „Речено-сторено?“ човек не оценява нищо. Обещанието няма общ етап: до него са законопроектите, които го изпълняват, с етапа на всеки – думи от парламентарната процедура като „Внесено в НС“ или „Обнародвано“, не оценки – а при управляващата и мерките от Програмата за управление с техните етапи. Обещание, изпълнено от друг вносител, се вижда, но на отделен ред. Какво значи всеки етап, е описано в Как работи; дали това е „изпълнено“, преценяваш ти.

Към обещанието свързваме законопроекти на всеки вносител, който го изпълнява, но ги показваме на два реда. „Собствен законопроект“ е внесен от депутатите на партията, а при управляващата – и от Министерския съвет, през който управляващите внасят законите си. „Само от други вносители“ значи, че по обещанието има законопроект, но не от партията: обещание, изпълнено от друг, се вижда, без да е „сторено“ от партията. Двата реда са винаги и двата, дори с нула, и никога не се събират в едно число. Общите законопроекти по правилника на Народното събрание не са на никоя партия.

Защото в 52-рото Народно събрание „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ са две отделни парламентарни групи. Затова навсякъде са две партии – всяка със своя страница, места, законопроекти, гласувания и разминавания, без общ ред и без обща сума. Обещанията им са общи: на изборите се явиха заедно, като коалиция ПП-ДБ, с една програма, която е на отделна страница. Когато файлът на Народното събрание „по групи“ дава само общата група „ПП – ДБ“, бройките на двете се смятат от поименното гласуване по групата на всеки депутат към датата; под таблото стои бележка.

Програмите са официалните документи на петте листи за изборите на 19 април 2026 г., от сайтовете им, с дата и връзка към оригинала; списъкът е в Как работи. Всяко обещание е с дословен откъс и мястото му: страница, раздел (при ДПС, чиято програма е DOCX без страници) или слайд. Програмата на ГЕРБ-СДС „България 2030“ е презентация от 65 слайда само от картинки, без текст. Текстът ѝ е препис от изображението – разпознаване на знаците и проверка срещу картинката на всеки слайд от два независими агента, трети при разлика – затова до всеки откъс на ГЕРБ пише „по препис от изображение“, а суровият препис се пази. Общата програма на ДБ и ПП е в два документа, които броим за една.

Че в проверените източници не открихме действие по мярката – не че действие няма. Проверени са законодателните програми и актовете на Министерския съвет от 08.05.2026 (strategy.bg) и законопроектите в 52-рото Народно събрание. Не са проверени наредбите и заповедите на министрите, програмите и действията на ведомствата, а чрез тях се изпълняват много мерки. Затова етапът винаги стои до обхвата на проверката. Обещание без мярка е „Не е намерено в Програмата за управление“, а при опозицията, която няма мерки, се показват само законопроектите по обещанието.

Код, моделът Jev на TypeSafe и AI процес с независима проверка; човек не оценява нищо. Кодът проверява точното: откъсът е дословен и на посоченото място, числата, датите и етапите са верни. Jev проверява дали откъсът казва това, което пише в обещанието, и дава първа преценка на кандидат-връзките. Останалото решава AI процесът: един агент предлага обещанието или връзката, независим агент се опитва да го опровергае, при спор решава трети, а всяко потвърждение минава и през скептичен агент. Връзката със законопроект се решава по текста му, не по заглавието, а Jev я проверява и срещу откъса от законопроекта; при съмнение решава трети агент. Правилата са еднакви за всички партии, всяко решение има бележка „Защо е свързано“, а каквото не е решено уверено, не се свързва: по-добре липсваща връзка, отколкото грешна. Подробно в Как работи.

Виж и Как работи · Контакти

← Сравни кандидат-президентските двойки